слага

Речник на българския език

1. слага — сег. вр., 3 л., ед. ч.

слага е производна форма на слагам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. слага — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

слага е производна форма на слагам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. слага — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

слага е производна форма на слагам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).