славословило

Речник на българския език

1. славословило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

славословило е производна форма на славословя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. славословило — мин. деят. св. прич. ср. р.

славословило е производна форма на славословя (мин. деят. св. прич. ср. р.).