славословила

Речник на българския език

1. славословила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

славословила е производна форма на славословя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. славословила — мин. деят. св. прич. ж. р.

славословила е производна форма на славословя (мин. деят. св. прич. ж. р.).