славил си

Речник на българския език

1. славил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

славил си е производна форма на славя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. славил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

славил си е производна форма на славя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).