славило

Речник на българския език

1. славило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

славило е производна форма на славя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. славило — мин. деят. св. прич. ср. р.

славило е производна форма на славя (мин. деят. св. прич. ср. р.).