славила

Речник на българския език

1. славила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

славила е производна форма на славя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. славила — мин. деят. св. прич. ж. р.

славила е производна форма на славя (мин. деят. св. прич. ж. р.).