славели

Речник на българския език

1. славели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

славели е производна форма на славя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. славели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

славели е производна форма на славя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).