славел

Речник на българския език

1. славел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

славел е производна форма на славя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. славел — мин. деят. несв. прич. м. р.

славел е производна форма на славя (мин. деят. несв. прич. м. р.).