скътвала

Речник на българския език

1. скътвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скътвала е производна форма на скътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скътвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скътвала е производна форма на скътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. скътвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

скътвала е производна форма на скътвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. скътвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

скътвала е производна форма на скътвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).