скътвал

Речник на българския език

1. скътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скътвал е производна форма на скътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скътвал е производна форма на скътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. скътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

скътвал е производна форма на скътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. скътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

скътвал е производна форма на скътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).