скътахте

Речник на българския език

1. скътахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

скътахте е производна форма на скътам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. скътахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

скътахте е производна форма на скътам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).