скътаха

Речник на българския език

1. скътаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

скътаха е производна форма на скътам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скътаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

скътаха е производна форма на скътам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).