скътало

Речник на българския език

1. скътало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скътало е производна форма на скътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скътало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скътало е производна форма на скътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. скътало — мин. деят. св. прич. ср. р.

скътало е производна форма на скътам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. скътало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скътало е производна форма на скътам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).