скътала

Речник на българския език

1. скътала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скътала е производна форма на скътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скътала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скътала е производна форма на скътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. скътала — мин. деят. св. прич. ж. р.

скътала е производна форма на скътам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. скътала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

скътала е производна форма на скътам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).