скъта

Речник на българския език

1. скъта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

скъта е производна форма на скътам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. скъта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

скъта е производна форма на скътам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. скъта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

скъта е производна форма на скътам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).