скъсявал

Речник на българския език

1. скъсявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скъсявал е производна форма на скъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скъсявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скъсявал е производна форма на скъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. скъсявал — мин. деят. св. прич. м. р.

скъсявал е производна форма на скъсявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. скъсявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

скъсявал е производна форма на скъсявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).