скъсвал

Речник на българския език

1. скъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скъсвал е производна форма на скъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скъсвал е производна форма на скъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. скъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

скъсвал е производна форма на скъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. скъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

скъсвал е производна форма на скъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).