скъсало

Речник на българския език

1. скъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скъсало е производна форма на скъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скъсало е производна форма на скъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. скъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

скъсало е производна форма на скъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. скъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скъсало е производна форма на скъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).