скъсал

Речник на българския език

1. скъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скъсал е производна форма на скъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скъсал е производна форма на скъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. скъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

скъсал е производна форма на скъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. скъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

скъсал е производна форма на скъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).