скърцал

Речник на българския език

1. скърцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скърцал е производна форма на скърцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скърцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скърцал е производна форма на скърцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. скърцал — мин. деят. св. прич. м. р.

скърцал е производна форма на скърцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. скърцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

скърцал е производна форма на скърцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).