скърпел

Речник на българския език

1. скърпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скърпел е производна форма на скърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скърпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

скърпел е производна форма на скърпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).