скърбил съм

Речник на българския език

1. скърбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

скърбил съм е производна форма на скърбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. скърбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

скърбил съм е производна форма на скърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).