скърбил

Речник на българския език

1. скърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скърбил е производна форма на скърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

скърбил е производна форма на скърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).