скръцвало

Речник на българския език

1. скръцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скръцвало е производна форма на скръцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скръцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скръцвало е производна форма на скръцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. скръцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

скръцвало е производна форма на скръцвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. скръцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скръцвало е производна форма на скръцвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).