скръстил

Речник на българския език

1. скръстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скръстил е производна форма на скръстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скръстил — мин. деят. св. прич. м. р.

скръстил е производна форма на скръстя (мин. деят. св. прич. м. р.).