скроил

Речник на българския език

1. скроил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скроил е производна форма на скроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скроил — мин. деят. св. прич. м. р.

скроил е производна форма на скроя (мин. деят. св. прич. м. р.).