скрипнете

Речник на българския език

1. скрипнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

скрипнете е производна форма на скрипна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. скрипнете — повелително наклонение, мн. ч.

скрипнете е производна форма на скрипна (повелително наклонение, мн. ч.).