скофтили

Речник на българския език

1. скофтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

скофтили е производна форма на скофтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скофтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

скофтили е производна форма на скофтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).