скофтила

Речник на българския език

1. скофтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скофтила е производна форма на скофтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скофтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

скофтила е производна форма на скофтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).