скопило

Речник на българския език

1. скопило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скопило е производна форма на скопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скопило — мин. деят. св. прич. ср. р.

скопило е производна форма на скопя (мин. деят. св. прич. ср. р.).