скопила

Речник на българския език

1. скопила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скопила е производна форма на скопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скопила — мин. деят. св. прич. ж. р.

скопила е производна форма на скопя (мин. деят. св. прич. ж. р.).