скопил

Речник на българския език

1. скопил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скопил е производна форма на скопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скопил — мин. деят. св. прич. м. р.

скопил е производна форма на скопя (мин. деят. св. прич. м. р.).