скопели

Речник на българския език

1. скопели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

скопели е производна форма на скопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скопели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

скопели е производна форма на скопя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).