сковели

Речник на българския език

1. сковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сковели е производна форма на скова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сковели е производна форма на скова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).