сковало

Речник на българския език

1. сковало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сковало е производна форма на скова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сковало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сковало е производна форма на скова (мин. деят. св. прич. ср. р.).