сковала

Речник на българския език

1. сковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сковала е производна форма на скова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сковала е производна форма на скова (мин. деят. св. прич. ж. р.).