склещили

Речник на българския език

1. склещили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

склещили е производна форма на склещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. склещили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

склещили е производна форма на склещя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).