скиторили

Речник на българския език

1. скиторили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

скиторили е производна форма на скиторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скиторили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

скиторили е производна форма на скиторя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).