скиторил

Речник на българския език

1. скиторил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скиторил е производна форма на скиторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скиторил — мин. деят. св. прич. м. р.

скиторил е производна форма на скиторя (мин. деят. св. прич. м. р.).