скимтяло

Речник на българския език

1. скимтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скимтяло е производна форма на скимтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скимтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скимтяло е производна форма на скимтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. скимтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

скимтяло е производна форма на скимтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. скимтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скимтяло е производна форма на скимтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).