скимти

Речник на българския език

1. скимти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

скимти е производна форма на скимтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. скимти — повелително наклонение, ед. ч.

скимти е производна форма на скимтя (повелително наклонение, ед. ч.).