скимтели

Речник на българския език

1. скимтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

скимтели е производна форма на скимтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скимтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

скимтели е производна форма на скимтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. скимтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

скимтели е производна форма на скимтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. скимтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

скимтели е производна форма на скимтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).