сквернословил си

Речник на българския език

1. сквернословил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сквернословил си е производна форма на сквернословя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сквернословил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сквернословил си е производна форма на сквернословя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).