скатала

Речник на българския език

1. скатала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скатала е производна форма на скатая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скатала — мин. деят. св. прич. ж. р.

скатала е производна форма на скатая (мин. деят. св. прич. ж. р.).