скастряло

Речник на българския език

1. скастряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скастряло е производна форма на скастрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скастряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скастряло е производна форма на скастрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. скастряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

скастряло е производна форма на скастрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. скастряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скастряло е производна форма на скастрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).