скараха

Речник на българския език

1. скараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

скараха е производна форма на скарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

скараха е производна форма на скарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).