скалпирал

Речник на българския език

1. скалпирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скалпирал е производна форма на скалпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скалпирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скалпирал е производна форма на скалпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. скалпирал — мин. деят. св. прич. м. р.

скалпирал е производна форма на скалпирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. скалпирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

скалпирал е производна форма на скалпирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).