ситним

Речник на българския език

1. ситним — сег. вр., 1 л., мн. ч.

ситним е производна форма на ситня (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. ситним — сег. вр., 1 л., мн. ч.

ситним е производна форма на ситня (сег. вр., 1 л., мн. ч.).