ситнилото

Речник на българския език

1. ситнилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

ситнилото е производна форма на ситня (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. ситнилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

ситнилото е производна форма на ситня (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).