ситнилите

Речник на българския език

1. ситнилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

ситнилите е производна форма на ситня (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. ситнилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

ситнилите е производна форма на ситня (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).